Пловдивски психиатър: Семейството на д-р Димитров е в шок, ще преживява случилото се още 20 години
trafficnews.bg
Д-р Веселин Герев е приключил медицина във ВМИ Пловдив през 1991 година. Защитава компетентност по Психиатрия пред 1997 година. Консултант е на ВМА в интервала 1999-2001 година. От 2002 година е психиатър на свободна процедура.
- Д-р Герев, другар сте на доктор Иван Димитров, който бе задържан за убийството на апаш, нахлул в дома му. Какъв човек е той?
- Познаваме се повече от 20 години. Той е прочувствено балансиран човек, доста пореден, извънреден експерт рентгенолог с над 20-годишна процедура. Много свестен и хуманен. Лекар в същинския смисъл на думата. Случила му се е ужасна тягост от позиция на това, че в случай че не беше прочувствено постоянен и физически устойчив, можеше в този момент да не е жив.
_%20525x%20700.jpg )
- Как реагира човек в сходна обстановка?
- Има два вида психическа настройка. Ако човек е нерешителен по принцип, в такава обстановка реагира със сериозен уплах. Блокира му мисълта, блокират му дейностите, гипсира се. Основната страст, която го владее, е страхът. Не може да разбере какво му се случва, нито може да реагира. Другата опция е човек да изпадне в положение на гняв и яд. Оттам-нататък това са ръководещите страсти, които владеят душeвността му. Аз познавам доктор Димитров и мога да кажа, че и двете обстановки са били на разположение при него. Първо е изпаднал в ступор, до момента в който разбере какво му се случва. Последвала е реакция на яд, която е управлявала постъпките му оттам-нататък. При състояние че този, който го е нападнал, му е извадил нож, надупчил го е. На този човек стилът на ударите му е бил подобен. Той е мушкал с нож и други хора преди години и по тази причина е лежал и по пандизите. Аз съм благополучен, че доктор Димитров не е погубен. Защото в случай че беше наръган в корема или региона на сърцето, е щял да издъхне и да бъде обран.
- А на фамилията по какъв начин се отразява претърпяното?
- Това е отпечатък, който ще носят със себе си, до момента в който са живи. Това е посттравматично стресово разстройство, което е разказано за първи път при ветераните от Виетнам, претърпели ужаса на войната. До момента са останали малко на брой живи, взели участие във военните дейности. Те към момента сънуват и претърпяват ужаса на войната. Дъждовете, блатата, труповете – всичко това душeвността им не е съумяла да изтрие към този момент 60-70 години. Едното детенце на доктор Димитров е доста малко и мъчно ще осмисли случилото се в дома им. Но другото дете и брачната половинка му ще го претърпяват в идващите 15-20 години. Дори единствено споменаване да думи като нарушител или оръжие, ще предизвикат у тях посттравматични стресови риакции. Това е отпечатък върху душeвността на човек, който мъчно може да се изтрие. И за самия доктор Димитров също. Споменаването на грабеж, закононарушение, арест, прокуратура, съд – всичко това у него ще предизвика същия вид реакции. Повярвайте ми, човек това нещо не може да го преживее. Единственото друго нещо, което от психическа позиция не може да преживее, е гибелта на дете. Който твърди, че с течение на времето душeвността го отмива и се получава психокатарзис, е единствено в областта на пожеланието. Просто не може да се случи. Така че оттук-нататък психологическият профил на доктор Димитров ще е напълно друг. Той няма да е оня човек, който всички ние познавахме. Преживяното тотално ще промени психическите му настройки и на практика ще го смачка.
- Това значи ли, че той няма да може да се върне към естествения си живот?
- Никога няма да бъде същият човек, който е бил. Една такава обстановка, няколко секунди трансформират душeвността и битието на човек на 180 градуса. Ако може да се оттърси от претърпяното, то ще е след десетина години. Това ще окаже въздействие върху професионалния му път, върху душeвността му и всичко останало. Не единствено на него – на цялото семейство, на всички негови познати.
- Имали ли сте аналогични случаи във вашата процедура?
- Да. Имал съм аналогични случаи. Особено при дребни деца, станали очевидци на сходни обстановки, това се запечатва трайно в съзнанието им. Даже и по-големи деца стартират да заекват, да не спят, да бълнуват. Имаше един случай в Бургас на дете, което се напикаваше през нощта и беше развило сомнамбулни прояви. Което се претърпява доста мъчно. Нужни са години наред усмиряване, лечения. Човек излиза душевен сакат от такава обстановка.
- Вие подкрепяте ли митинга в отбрана на доктор Димитров?
- Разбира се, че го поддържам. Не единствено като сътрудник и другар, само че и като човек.
Д-р Веселин Герев е приключил медицина във ВМИ Пловдив през 1991 година. Защитава компетентност по Психиатрия пред 1997 година. Консултант е на ВМА в интервала 1999-2001 година. От 2002 година е психиатър на свободна процедура.
- Д-р Герев, другар сте на доктор Иван Димитров, който бе задържан за убийството на апаш, нахлул в дома му. Какъв човек е той?
- Познаваме се повече от 20 години. Той е прочувствено балансиран човек, доста пореден, извънреден експерт рентгенолог с над 20-годишна процедура. Много свестен и хуманен. Лекар в същинския смисъл на думата. Случила му се е ужасна тягост от позиция на това, че в случай че не беше прочувствено постоянен и физически устойчив, можеше в този момент да не е жив.
- Как реагира човек в сходна обстановка?
- Има два вида психическа настройка. Ако човек е нерешителен по принцип, в такава обстановка реагира със сериозен уплах. Блокира му мисълта, блокират му дейностите, гипсира се. Основната страст, която го владее, е страхът. Не може да разбере какво му се случва, нито може да реагира. Другата опция е човек да изпадне в положение на гняв и яд. Оттам-нататък това са ръководещите страсти, които владеят душeвността му. Аз познавам доктор Димитров и мога да кажа, че и двете обстановки са били на разположение при него. Първо е изпаднал в ступор, до момента в който разбере какво му се случва. Последвала е реакция на яд, която е управлявала постъпките му оттам-нататък. При състояние че този, който го е нападнал, му е извадил нож, надупчил го е. На този човек стилът на ударите му е бил подобен. Той е мушкал с нож и други хора преди години и по тази причина е лежал и по пандизите. Аз съм благополучен, че доктор Димитров не е погубен. Защото в случай че беше наръган в корема или региона на сърцето, е щял да издъхне и да бъде обран.
- А на фамилията по какъв начин се отразява претърпяното?
- Това е отпечатък, който ще носят със себе си, до момента в който са живи. Това е посттравматично стресово разстройство, което е разказано за първи път при ветераните от Виетнам, претърпели ужаса на войната. До момента са останали малко на брой живи, взели участие във военните дейности. Те към момента сънуват и претърпяват ужаса на войната. Дъждовете, блатата, труповете – всичко това душeвността им не е съумяла да изтрие към този момент 60-70 години. Едното детенце на доктор Димитров е доста малко и мъчно ще осмисли случилото се в дома им. Но другото дете и брачната половинка му ще го претърпяват в идващите 15-20 години. Дори единствено споменаване да думи като нарушител или оръжие, ще предизвикат у тях посттравматични стресови риакции. Това е отпечатък върху душeвността на човек, който мъчно може да се изтрие. И за самия доктор Димитров също. Споменаването на грабеж, закононарушение, арест, прокуратура, съд – всичко това у него ще предизвика същия вид реакции. Повярвайте ми, човек това нещо не може да го преживее. Единственото друго нещо, което от психическа позиция не може да преживее, е гибелта на дете. Който твърди, че с течение на времето душeвността го отмива и се получава психокатарзис, е единствено в областта на пожеланието. Просто не може да се случи. Така че оттук-нататък психологическият профил на доктор Димитров ще е напълно друг. Той няма да е оня човек, който всички ние познавахме. Преживяното тотално ще промени психическите му настройки и на практика ще го смачка.
- Това значи ли, че той няма да може да се върне към естествения си живот?
- Никога няма да бъде същият човек, който е бил. Една такава обстановка, няколко секунди трансформират душeвността и битието на човек на 180 градуса. Ако може да се оттърси от претърпяното, то ще е след десетина години. Това ще окаже въздействие върху професионалния му път, върху душeвността му и всичко останало. Не единствено на него – на цялото семейство, на всички негови познати.
- Имали ли сте аналогични случаи във вашата процедура?
- Да. Имал съм аналогични случаи. Особено при дребни деца, станали очевидци на сходни обстановки, това се запечатва трайно в съзнанието им. Даже и по-големи деца стартират да заекват, да не спят, да бълнуват. Имаше един случай в Бургас на дете, което се напикаваше през нощта и беше развило сомнамбулни прояви. Което се претърпява доста мъчно. Нужни са години наред усмиряване, лечения. Човек излиза душевен сакат от такава обстановка.
- Вие подкрепяте ли митинга в отбрана на доктор Димитров?
- Разбира се, че го поддържам. Не единствено като сътрудник и другар, само че и като човек.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ